‏ Job 39

1З наеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?

2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?

3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;

4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.

5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,

6 ^a на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?

7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,

8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.

9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?

10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?

11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?

12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?

13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?

14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,

15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;

16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,

17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;

18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?

20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,

21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;

22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;

23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;

24 ^b в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;

25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.

26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?

27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?

28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;

29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;

30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.

31 Продължи Господ и рече на Иова:

32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.

33 Отговори Иов Господу и рече:

34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.

35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.